Желание
или Еротична импресия
Слънцето печеше жестоко, а часът беше едва 7 и 30. Седяхме пред малкото кафене и чакахме автобуса. Хората от групата се събираха бавно. До тръгването оставаше още почти час. Огромните рекламни чадъри ни предпазваха от слънцето и хвърляха сини, червени отблясъци върху все още сънените ни лица. Ароматичната пара и мириса на прясно смлeно кафе разширяваха ноздрите и и бавно отваряха очите зад слънчевите очила, с които се бяхме въоръжили почти всички. Всичките четири маси вече бяха заети, а около съседната имаше почти десетина човека седнали на два реда.
В осем и 15 пристигна автобуса с познатия вече шофьор. Бавно станахме, поставихме сакове и куфарчета в багажните отделения и един по един се настанахме в старата машина. Организаторите брояха хората от групата като овце и тихо коментираха закъсняващите. Ние седяхме на последната седалка. Там беше по широко и имаше място човек да протегне крака. Почти половината автобус беше празен. Наближаваше часът на тръгван ...