Тя се взря в шишенцето. То беше много мъничко, затворено с коркова тапа. Съдържанието му светеше в яркосиньо в полумрака.
-    Какво е това? – попита тя.
-    Нещо като еликсир – прокашля се той. –  Можело да сбъдне желание.
Тя потрепери и преглътна. За миг й се стори, че това мъничко стъклено шишенце е толкова крехко, че може да се счупи изпод пръстите ù. Подаде му го бързо и изнервено.
-    Какво има? – попита той.
-    Нищо… просто… не знам, странно е.
-    Защо? Това нещо е способно да реши проблема ти.
-    Ами ако не успее? В смисъл, сигурен ли си, че ще си свърши работа?
-    Да, сигурен съм. Знаеш ли изобщо от какво е направено?
-    Не ми се слушат празни приказки. Още по-малко легенди.
-    Не, истина е. Тази течност съдържа няколко сълзи на Луната,  три кихавици от змия и прашец от крилцата на зимна фея.
-    О, да, убеди ме.
-    Е, ако искаш вярвай, тогава аз ще го изпия – и той тръгна да отваря шишенцето.
   Тя затаи дъх и го грабна от него.
-    Ако някой ще пие от еликсира, това ще съм аз! – Каза тя уверено и махна тапата.  Изпи съдържанието на дъх, а после затвори очи и си намисли желанието.