Жената, която обичам
Жената, която обичам
Жената, която обичам, е парченце от небето в ръцете ми, един слънчев лъч, който топли душата ми...
Жената, която обичам, е един миг спокойствие в разгара на на най-кървавата война... тя е дъждът, който мокри пресъхналата почва...
Жената, която обичам, е способна да пресуши до последната от моите сълзи с усмивката си, и в същото време да предизвика най-големия ми плач, казвайки ми само, че ме обича, в момента, когато най-много се нуждая.
Жената, която обичам, е съществото, което разбира отвъд погледа, отвъд физическото и елементарното... тя може да обрисува надежди, очарователни утрини, космически пътувания и възвишени пейзажи... само затваряйки си очите, и да се отнесе... и да ме вземе със себе си...
Тя прави така, че душата ми да се издига в небесата... и да намеря нейната, чакайки мен, с красотата си и разтворени ръце, за да посрещнат моите... Тя познава моите страхове, моите ужаси, моите мечти, знае когато чувствам болка, когато се страхувам... и когато съм щастлив.
Жената, която обичам, ме извади от забравата, показа ми, че на Земята има ангели без крила, които вървят около нас, които бдят за нас по един специален начин... че дори да не можем да ги различим или видим, те винаги се грижат за нас... Тя е този човек, толкова специален, който постави Господ на пътя ми.
За жената, която обичам, все още съм невидим, но я обичам толкова, че без да я видя, я виждам, без да я докосна, я докосвам, без да я целуна, я целувам, без да съм до нея, я чувствам толкова близо до мен.
Знам, че жената, която обичам, е толкова специална, че някой ден може би ще я загубя, че без да е била моя... ще се отдалечи от мен... но съм толкова щастлив, обичам я, че само бих искал да благодаря на Бог за това, че ми позволи да я намеря.
Любов моя, само ако можех да си разтворя гърдите и да ти дам цялото си сърце, ако можеше да видиш, че в него бие лудо любовта ми към теб... само ако можех да ти подаря тази сънувана зора и да се събудим увити в мантията от нежност, която извира от нашите души... щях да бъда най-щастливия човек на вселената.
Любов моя, ще продължавам да сънувам с този ден, ще продължавам да моля Господ за един момент до теб, за една милувка от твоите ръце, за само една целувка от твоите устни...
И ако Господ не може да ми изпълни това желание, ще продължи да те желая... в тишината на моята душа, ще продължавам да рисувам лицето ти на моята възглавница... и ще намеря начина един ден от този кратък живот твоите и моите желания се съберат в една прегръдка, толкова сладка, толкова силна, че тъгата и страховете ще са изчезнали, за да дадат път на най-голямото щастие в живота ми... И така да мога да ти кажа, че те обичам.
СКЪПА МОЯ.
© Ивайло Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ако намериш жената, Ивайло, тази красива проза би се превърнала в поезия!
Успех! -
Това са много красиви мисли ( Ирена )
-
Много е нежно, ветровито, морско, почти синьо... като невинна сълза, отронена от очите на плачещата любов... Трудно е да обичаш в мислите си, но усещането от това, да го правиш е най-неповторимото изживяване за влюбената човешка душа.
-
Благодаря ви.
И аз бих искал да се случи. -
Мога само да пожелая сбъдване на това прекрасно обичане!
Бароне,с подобни коментари рискуваш да посееш след себе си женски трупове!Имай милост,човече... -
Жената, която обичам, до мен се съблича,
отпуска чело, а пък мракът се дръпва на педя
и аз, който често прогонвах сърцето й птиче,
притварям очи. И така цяла вечност я гледам...
... как се килват гърдите й - грейнали, стихнали делви,
с връх прелели от мляко и мед, а във мен иманярът
кротко, кротко въздиша, горкият, и зъб не обелва,
докато не отпие от тях и отвърже душата си стара...
И си пея наум... викам утрото пъстро, в което
ще откъсна с треперещи пръсти и устни отново
тия спрели в косите й слънчеви златни лалета,
дето палят все още в кръвта ми... безумни огньове...
... на които и Господ се грее връз хълма далечен
и предрича не бури, а люлчени песни, усмихнат...
И се гуша в деня, както пухено коте във чехъл,
а каквото ми липсва... нощта ще ми върне със лихвите...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
