Та, прочитам аз за тоз конкурс. Наградата е статуетка от известен наш скулптор. И разсъждавам пред публика:
- Добре де, трябва ли да погледна на темата с очите на мъж? Пълна дискриминация! Работата е ясна. И ако не си изиграя ролята - няма муза, няма статуетка…. – тъжно споделям с него.
- Ооо, статуетка! Веднага се хващай за писалката! – закача се той. - Започни със собствените си винени преживявания. От женска гледна точка. – предлага ми подканящо.
Понякога си позволява да ме дразни, защото знае как ги мразя тези насилствени превъплъщения в нещо, което не съм.
Е, каквото повикало, такова се обадило. Ако не си върна, няма да съм аз. Набързо замислям отмъщение. Това е най-силният импулс, начален тласък, или както там се нарича, водещ директно към излагане на мислите на бял лист. И, като по поръчка, ме осенва една ей такава идея.
По-скоро далечен спомен за някогашния директор на търговската гимназия в Свищов, за когото често съм слушала като дете. Въпреки сериозната си професия на физик ...