В наше село язе съм най-личния ерген. Щото съм най-голем. И на кила, и на години. Веке съм триесе и пет и тежим сто и дваесе. Язе съм бил нормален, ама като малък съм си падал на главата и нещо ми става понекога. Она и макя ми се ми вика, щото съм повреден, та не съм са оженил. Ма не е само това. Язе много ядем. Моем да изедем един леб и една тенджера манджа. Кога съм са ударил, нещо е станало и съм почнал да растем. Сега съм каде два метъра, мое и още да има. Инак другото ми е у ред. Язе съм са пробал. Идваа едни циганки да калисват и едната ма загледа. Фърля ми едни зъркели, склепа ма с тех и язе кандисах. Дорде мама са оправаше с тавите, оная със зъркелите ма приклящи в обора. Сладкоо. Она като ми го виде, са облещи.
- Вай – вика- какво й туй нящу в гащити, бря! Туй кат на нащу магари.
Язе от кеф са наперчих, щото до сега самин му са радвах.
- Дай – вика- да ма онодиш, щот ша ма й яд, ако тъ пропусна. Таквос съ не остава.
Дръпнах панталона надолу до обущата. Онаа ма взема за нящото ...