Жестокостта на мечтите посвещава се на загиналите от "Радецки"
Зад полето и гората на хълма по реката, луната се бе посипала като пепеляв мрамор. Мокрите крака на нощта препускаха с надигнати поли от пролетните цветове, обагряйки тъмните води в прашец на нежен пурпур. Хладта прегръщаше безплътното присъствие на печалната мъгла. Където една плътна маса, под свещите на небосклона, се извисяваше над контурите на речното корито като каляска от погребална процесия. Тогава в ушите на нощта като плач на дете, плисна пороен дъжд, сякаш, за да оповести появата им - изопнати, умърлушени лица, потънали в тъмнината. С гримаси напрегнати, премислящи, такива, каквито щяха да останат до започването на борбата.
Смразяващата нощ, заедно със загубената им лодка, ги поглъщаше и само газеният им фенер разпокитваше мрака с панделки от бяла светлина. Вълшебната им карета летеше към своята злополучна участ, под тътена на съдбовните камбани. Те знаеха, колко добре знаеха, че грехът се загнездва още в утробата ...