Живот незабранен, но не и напълно разрешен.
Философът Жан-Жак Русо казва така: „Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови.”. А един друг философ твърди следното: „Човек е осъден да бъде свободен.” – Жан-Пол Сартр. Макар да съществува голяма пропаст от два века между двамата мислители, те си приличат по тематиката, от която се интересуват, а именно свободата. Русо, съвременник на Френската революция, и Сартр, наш съвременник от 20 в., имат две на пръв поглед различни мнения по въпроса за свободата на личността. Дали е така?
Ако наистина поразмишляваме по-съсредоточено върху тезите им, всъщност ще открием неразривна връзка между двете мисли. Според Русо човек се ражда свободен, защото когато е малък, той все още не е обременен от задълженията и ограниченията в ежедневието на възрастните. Но когато започне да опознава светът, той се научава на добро и зло, на това, което трябва да върши и онова, което не трябва да прави. Той бива ограничен в действията си, в поведението си, в изказа ...