Трудно е да откриеш точния човек 
за себе си в настоящето,
след като си го загубил завинаги в миналото...!

Трудно е да напаснеш липсващата частица
 с трепереща ръка... дори държейки я,
тя не изглежда подходяща, както е била някога!

Дали истината е тази,
която ще нареди пъзела на моя живот, 
или е по-добре да живея в заблудата 
на самотата и фалшивите чувства...!

Дали това, което искам, е всъщност това,
от което имам нужда?
Ти си нещото, което искам 
и болката от липсата ти е невероятно голяма!

Кървящата рана от това, че сега,
сама, пиша тези редове, посветени на теб,
няма да пресъхне никога! 
Никога!