Животът е нещо, което върви.
Това първо изречение е особено. То утвърждава. Но да видим дали се справя само по себе си със задачата, която само си е поставило. Нека го разгледаме по-отблизо.
Животът е нещо, което върви- става ясно, че темата е животът. Голяма тема. Тема-бездна. Безмерна. Извънвремева. Исконна. Неустоима. Непримирима. Неподлежаща на темпорални условности. Т.е., трудна тема.
Да видим тогава как се разкрива съдържанието на понятието „живот”- „нещо, което върви.” Още първата дума- „нещо” конституира факт. Че е нещо, а не нищо. Че е по-скоро наличност, а не лишеност. Но самата дума „нещо” също е тежка. Онтологичният й заряд е огромен. Размахът му плаши. Защото, какво е „нещото”? Кое прави нещо-то нещо това, а не нещо онова? Дали самите ние сме тези, които задаваме смисъла на нещо-то? Или този въпрос е безсмислен? Без идея за край? За окончателност? За безусловност. Не знам. Поне- не и все още.
Нека да продължим- „което върви”. Защо „върви”? В смисъл, че се движи, може би. Н ...