Тоест – забрава..
А и за какво ти е друго? Работиш – за хляба. Дори да правиш това, което ти харесва и те увлича – пак трябва да го продадеш. За хляба…
Изборът не е лек – потен или гладен. Потен – човек се изпотява не само от мотиката, а и от далаверата. Защото вътрешно усеща несигурността…
А искаш ли да се занимаваш с нещо любимо – гладен ще си. /Освен, ако не си на житейската магистрала и съчетаваш любимото занимание с доброто заплащане…/
Така че – ежедневието покрива със сивота живота и ти дава възможност за едно. Забавление. Празно, кухо, лъжовно… Абе, кой ти търси смисъл в забавното?!
Зяпаш филми. Чужди. Със супергерои. Да, де – и в нашата история е имало герои и подвизи, ама ония… Измислени, но… Ефектни!
Пък и нашите едни… Не баш идеални. Нормални, истински хора, герои…
А виж – на екрана са други. Най-важното – не са наши. Гланцирани, лъскави, измислени, но… Де да беше и ти такъв…
Музика… За гимнастика на задника, приятна. Не като ония сложни цигу-мигута, дето не дават залъка да ...