Водици.
Още вчера надвечер разбиваха леда във вира на реката. Там - малко по-надолу от моста, като всяка година, за да може отец Никола да хвърли Кръста Божий и да освети водата за здраве и берекет.Ала на сутринта се видя, че Голям Сечко е заледил отново вира, та се наложи пак да се разбива, макар и по-тъничък слой заледено.
Докато да тръгне шествието от черквата, всичко бе готово – сиреч водата очаква да бъде пречистена съгласно старите обичаи.
Людете, запомнили и по-тежки зимни студове, разправят един другиму спомени за... ”ей-оная година, кога не можахме леда да разтрошим…”, а Януарският вятър отвява прошепнатите през увитите във вълнени шалове слова и ги блъска в баирите на Родопа планина, дорде се изгубят нейде в ширинето.
Дърпа немирникът и хоругвите отпред шествието, та едва ги задържат момците в замръзнали ръце.
Отец Никола прибра требника в широките пазви на расото. И без друго… Кой ли се вслушва толкова в песнопенията? Подкара така - както си знае и каквото помни наизуст от л ...