Жоро скочи от леглото. Беше огладнял. Наведе се и изяде бълвоча си от сутринта. Храната не беше толкова вкусна като първия път, но ставаше.
След като се наяде, Жоро се прозя и протегна, доволен от втората си закуска. След това излезе на балкона, където се изходи. Когато свърши с това, се обърна, за да помирише творенията си. По миризмата на изпражненията може да се разберат много неща за здравето на създателя им.
Жоро отново влезе в апартамента и пак се прозя. Беше сам. Имаше цял ден на разположение, за да спи.
Той скочи на неоправеното легло, седна на възглавницата и започна да облизва задните си части.
Прекрасно е да си котка.
© Михаил Костов Всички права запазени