Не издържаше вече на този лигаво бебешки глас, идващ от туловището на голяма, твърде пълна жена. Жената, всъщност момичето, защото то беше едва на 15 години, беше чаканата и твърде обичана някога Соня. Сега Соня беше бреме за всички: майка й се разтреперваше в мига, в който я видеше да се събужда, сестра й - дете на майката от предишен брак, беше станала изобретателна и винаги намираше къде да ходи - на репетиция в Хора; на практика; ще чертая с една съученичка; имам да пиша тема по български, отивам при Дора да ми помогне... Бащата на Соня просто не я забелязваше. Престана да я забелязва в един противен юнски ден. С майка ù стояха пред Клиниката по неврология и слушаха замаяни възрастния мъж с бяла престилка. Човекът ги засипа с лавина от думи. Двамата не разбираха нищо. Запомниха само, че е "отключила шизофрения, освен всичко останало и те вече не могат да помогнат".
Понесоха Соня обратно към тяхното село, както се носи мъртвец, починал надалече. Нямаха роднини. Изправена като топола ...