(Small Time Shot Away – Massive Attack)
Днес…
Събуждам се и усещам вкуса на деня в устата си… Знам, че ще е цветен… Денят е пъстър и ме въвлича в себе си, засмуква ме… Обличам дрехите и поглеждам през прозореца си – тъмнина… Но само една светлинка в далечината жужи… Кръжи в нищото и блуждае… Това е онзи съсед, който всяка сутрин става в четири и слуша „Малка нощна музика” на Моцарт… Аз… Като се събуждам слушам ритъмът на деня си – той е забързан и пулсира в главата ми… Защото знам, че ще е цветен… В далечината се промъкват откъснати моменти от „Малка нощна музика”… Днес… Събуждам се и знам – денят изпълнен е със смисъл…
Излизам през моите две врати… Ти сигурно също излизаш през две врати… Едната – входната, а другата е вратата на съня ми… Прекрачвам прага на своята заспалост… Не… Излъгах… Аз не го прекрачвам изцяло, винаги оставам с единия крак в съня, а с другия ходя по бордюра… Защото днес денят има смисъл… Няма цветове все още. Много е тъмно и онази неонова лампа на ъгъла на „Денког ...