3 мин за четене
Тук съм!
Аз съм сам.
Взирам се в небето през малкото прозорче на стаята.
Компания ми тук прави само луната,
но уви, не може да докосне моята душа, прокълната.
Гледам към звездите.
Пръснали са се по целия небосвод
и блестят по него като диаманти.
До всяка звезда съседна ярко блещука,
а аз като вечен самотник, оставам при тях винаги тука.
Сам-самичък.
Потънал в размисли и вечна тъга не мога да спя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация