Години наред с теб живях, с теб вечер в съня се унасях. Колко пъти през деня погледните ни се срещат, как ти ми говориш всеки ден. Но дойде и края на дните с усмивка на лицето ми, трябва да реша! Наистина всяко нещо си има начало и край, но как да сложа твоя край. Как се радвам всеки ден на твоя глас и твоята милувка, времето минава, то не прощава. В ден и нощ за теб ставах и правих всичко, за да си добре. Но събудих се тази сутрин и в кръв те намерих, секна моят дъх в тоз момент. Как лошото не ме споходи в друго време, в друг живот. Как искам пак да те прегръщам, да те милвам и да ти говоря. А сега пред мен стои въпроса как да сложа твоя край! Нямам този кураж, нито сега, нито никога занапред...

Не мога да бъда човека, сложил край на нещо толкова хубаво.

Болката ми расте, всеки миг по-остра е и сърцето ми се свива, като те гледам как бавно гаснеш. Очите ми се пълнят със сълзи, не мога да се сдържа.

Часове наред плача, но не мога да намеря отговора, как да сложа твоя край?