КАК ДАРЕНА НАМЕРИЛА БРАТ СИ ДАРКО И ПРЕМАХНАЛА ПРОКЛЯТИЕТО

  Пораснала Дарена и станала много красиво момиче. Свободно яздела навсякъде с верния си кон Звездочел и всички й се радвали. Понякога ходела в гората да види майка си и танцувала на лунна светлина заедно с другите самодиви. Но нещо неясно и трудно определимо постоянно я измъчвало, имала чувството,че важна част от живота й се губи и безвъзвратно отминава с времето.

   Една нощ сънувала странен сън. Стара и грозна жена, доста злобна на вид, се приближила, дръпнала косата й и я завързала с пъстра панделка. После се засмяла ехидно и заговорила:

- Мислиш си, че си много щастлива и родителите ти те обичат, нали? Сама не знаеш колко се лъжеш, момиче! Ако наистина те обичаха, щяха ли да скрият от тебе брат ти, близнака? Ще отречеш ли, че нощем се будиш и си мислиш дълго какво не ти достига, защо понякога светът ти изглежда празен? - Вещицата, защото това била старата вещица Наина, пак се изкискала злобно.- Те го отнеха от тебе, по-точно, майка ти, още при раждането го отделиха, а вие бяхте свързани още преди да се родите! Иначе щяхте ли да растете в майчината утроба един до друг? Държахте се за ръцете, когато се раждахте, а тя ви раздели!

- Лъжеш, вещице, мама не може да е сторила това, най-малкото, защото татко нямаше да й позволи! - отговорила й девойката.

   Наина отново се изкискала.

- Баща ти! Че той изобщо не знае! Само аз и леля ти Зара, които бяхме до майка ти, когато раждаше! После Зара самодива ме прогони, а майка ти отнесе брат ти в Долната земя! И досега е там, горкото момче, никой не го е потърсил даже, не знае, че има сестрица... - и Наина престорено избърсала сълзите от очите си.

   Дарена се събудила, лицето й било мокро от сълзи, толкова истински бил сънят.

 „Дали е истина?“, питала се тя, “Уж е сън, но защо ми стана толкова мъчно за братчето ми... Ще отида да го потърся! Ще кажа на Звездочел, той сигурно ще може да ме отведе в Долната земя!“

    Звездочел изцвилил от учудване, когато босата Дарена се появила по нощница в конюшнята посред нощ. През прозорците светела пълната луна, а Дарена разказала всичко на верния си приятел и поискала да тръгнат заедно за да намерят брат й.

- Добре, звездичке, казал конят, ще те заведа, но за това трябва да полетим!

- Да полетим? - учудило се момичето.

- Да, именно да полетим, защото Долната земя е нагоре, над облаците и планинските върхове даже.

- Но ти...

- Мислиш, че не мога да летя? Не бой се, звездичке, заради тебе ще се науча! Качвай се на гърба ми и се дръж здраво!

    Яхнала коня Дарена и той отново изкъртил преградите, засилил се и наистина полетял. Колко летял, не мога да ви кажа, но стигнал високо над облаците, където плавал чуден остров. Горите били с черни дървета с черни листа, тревата била тъмно лилава, птиците пълзели,  в небето над него нямало нищо.

   Изведнъж небето потъмняло, вятър засвистял и от висините се спуснал огромен черен орел, а на гърба му седял прекрасен русокос юноша.

- Кой си ти? - попитала Дарена, а в отговор той отворил торбичката, която носел и извадил няколко предмета: една сребърна лъжичка, сребърна чашка, блестяща сребърна звезда на тънко синжирче и прозирна бебешка пелена, изтъкана от сребърни паяжини.

- Аз съм брат ти Дарко, сестрице! - казало момчето - Разбрах, че си тръгнала да ме търсиш и излязох да те посрещна. Ето и доказателствата...

- Сребърната лъжичка, която леля Зара ми подари!

- И на мене също!

- Сребърната чашка, с която пиех мляко от сърната!

- И аз също! - казало момчето.

- Самодивската звезда, от тия, които мама събира по полянката и носи в косите си!

- Да, аз също имам такава!

- И пелената, която самодивите са изтъкали за мене!

- Ти си наистина моето братче! С тебе сме се държали за ръце, когато сме се раждали!

- Но са ни разделили!

- Вече ще сме заедно! - и Дарена бързо прегърнала Дарко и го целунала по бузата, а той скришом избърсал очите си, защото вече се имал за мъж и тя не трябвало да види, че се е просълзил. - А тая птица каква е?

- Това е орелът Вихрокрил, който отгледах от малко пиле! С него летях и търсех моята сестричка!

   Но небето пак притъмняло, вихър огнен засвистял и към тях се спуснала тъмна хала, Змей Горянин, а на гърба му - Дара самодива, майка им.

- Веднага се връщай обратно, Дарко! - извикала тя. - Нали знаеш, че не трябва да напускаш Долната Земя? Обеща да ме слушаш и да не излизаш, а какво виждам?

- Мамо, недей! - извикала Дарена - Прощавам ти всичко, и той ти прощава, че си ни разделила, но ние вече заедно ще живеем, заедно ще ходим навсякъде и никога няма да се разделяме!

- Не знаеш какво говориш, момиче! - сурово отвърнала Дара - Той е зло, голямо зло и трябва да остане затворен в Долната земя завинаги! Не знаеш какво може да е случи, ако дойде с тебе!

    И Дара се втурнала насила да върне сина си зад портите на прокълнатия остров. Започнала люта схватка между майка и син, дори и орелът Вихрокрил нападал Змей Горянин. Той отдавна му имал зъб.

- Махай се, влечуго гадно! - тракал с клюна си орелът и се мъчел да клъвна очите на змея - Небето не е за тебе, влечугите са родени да пълзят, а не да се реят в небето!

    Напразно Дарена се мъчела да застане между двамата и да ги разтърве, нищо не се получавало и може би Дара щяла да убие сина си, когато от небето се чул смях.

- Ха-ха-ха! Май това ще е краят на рода на Дариите! Май проклятието на братовчедката Наина ще се изпълни най-после!

   И шестимата вдигнали глави и видели сфинкса Дордона, която иначе живеела на страница тридесет и трета от Книгата на Мъртвите, но сега долетяла да пази гробницата на богинята-котка Бастет в Родопската й пещера.

- Казвай, каквото знаеш, мутанте! - изплющял с криле Вихрокрил.

- Ще си затворя очите за обидата ти, пиле! Учудвам се, че не знаете нищо, деца! Както всички знаем, майка ви е кръстница на принцеса Русалия...

- Какво общо има Русалия, тя ми е приятелка! - казала Дарена.

- Млъкни, Дордона!- заповядала й Дара.

- Да млъкна? И да гледам как отново разделяш децата си? По-добре да се върна в пустинята и отново да кацна на страница тридесет и трета от  „Книгата на мъртвите“ в още неизвестната гробница в пясъците!

   И тя заразказвала.

- Някога синът на Наина, тролът Спас, поиска да се ожени за Русалия, но тя му отказа, а и родителите й не бяха съгласни. Той много тежко го изживя и се оплака на майка си. Тогава Наина, която, признавам, е най-вещата вещица, която познавам, прокле Дара и децата й, ако се роди син, да убие баща си и така да сложи край на рода на Дариите! Затова, деца, майка ви донесе Дарко в това царство и го остави, затова никога не каза на Дар и Дарена за него! Но Наина искаше да се сбъдне желанието й и затова се яви в съня на Дарена, знаеше много добре, че тя ще дойде тук. Сега, след като знаете истината, не ви остава нищо друго, освен или да се разделите завинаги, или да развалите проклятието. И не се притеснявай, Дара, щом аз го разкрих на децата ти, нищо не те заплашва засега.

- Да развалим проклятието? Но как?

   Дордона се усмихна леко и започна отново да разказва:

- Не знам защо, ама много сте ми симпатични и затова ще ви кажа. Наина има къща на брега на езерото Байкал, в нея държи едно сандъче от санталово дърво. А в него има много пъстри панделки. В една от тях е завързала проклятието. Трябва Дарена да развърже възела и да я изгори.

- Тръгвам! - казала Дарена, само ми кажи накъде е Байкал?

   Дордона посочила на изток и Звездочел веднага литнал натам. Летели, летели, не знам колко, защото не съм летяла на кон до Байкал, но стигнали призори. Веднага видели къщата на вещицата и Дарена почукала на вратата.

- Какво  искаш? - попитала я намусено Наина.

- Ами... аз ще ходя на бал, госпожо, а ми казаха, че вие сте продавали най-красивите панделки. Искам да си купя една.

- Хм... вярно е, но с какво ще ми платиш?

   Дарена извадила от деколтето си самодивската звезда и я показала.

- Добре, съгласна съм - казала вещицата, но само ако дадеш аз да ти я завържа!

  Дарена пак се съгласила, но не мислела да изпълнява обещаното, защото била чела приказката за Снежанка и знаела какво правят вещиците с панделките и хубавите момичета.

   Наина отключила сандъчето и показала панделките. Дарена ги поразровила и веднага видяла тази, която й се присънила. Разбрала, че е точно проклятието, защото на нея имало сложен възел. Взела я бързо, развързала възела и извикала:
- Гори, гори огънче!

    Мигновено се появило блуждаещото огънче от горското блато и изгорило панделката. Няма да ви описвам какъв рев надала Наина, която се оставила на хитрото момиче така да я преметне. Важното е, че всички вече били свободни, проклятието развалено и можели да се запътят към къщата на Дар - Дарена със Звездочел, Дарко с Вихрокрил и Дара със Змей Горянин, който постоянно настоявал орелът да му се извини. Колко много се радвали един на друг, как се прегръщали, колко сълзи от щастие пролели... това не може да се опише и с най-модерния компютър. Затова и аз спирам дотук.

-октомври 2015