Нали във всичко искам да съм "като Светлана", и аз сега ще ви разкажа как българо-съветската дружба за малко да се скъса.
Всяка година нашият полк прелиташе до някое съветско летище, а съветски полк прелиташе на нашето.
Веднъж кацнахме на едно летище в Украйна. Летището и техниката бяха най-модерните, но селцето - на около сто километра от Одеса - беше като в "Елате ни вижте" от Вазов - схлупени къщици, покрити със слама, и прашни неасфалтирани улички. Такива селца в България, дори в планинските райони, отдавна вече нямаше.
Следобеда нашите се натовариха на един автобус и отпрашиха на пазар в Одеса, а два екипажа ни оставиха на летището - нещо като дежурни. И какво да правим, излязохме из селото.
Вървим и гледам на една улица магазин; вратата му отворена, но препречена с летва и сложена табелка "Перечет", демек ревизия. Аз се поспрях пред вратата, а колегата - от другата страна на улицата - ми извика:
- Ангеле, отворено ли е?
- Абе пише ревизия, ама не знам да се намърдваме ли, да не с ...