Рождество Христово е! Всеки си получи своя подарък, само рожденикът - не. Май така стана, а?! Защото Коледа не е Коледа, а Рождество. Рожден ден на Господ. И на този Рожден ден се отива като на всеки друг рожден ден - с подарък за рожденика. Обаче кой отиде с подарък - аз, ти, той, ние, вие, те ли?! Май никой! Нека си го признаем. Егати излагацията - да отидем на рожден ден без подарък! А всички бяхме поканени, никой не беше върнат. Дори и тези, които не вярват в Него. Бяхме поканени лично от Началника на Живота и Смъртта. Това е все едно да ни покани шефът на фирмата, в която работим. Сигурно щяхме да си счупим краката да обикаляме по магазините, търсейки подходящ подарък за шефа, за да не се изложим. Как, та това е шефът, от който ни зависи работата и заплатата! Поканил ни е лично - нас, неговите подчинени, като можеше и въобще да не ни кани. Така де - кои сме ние, за да ни кани?! Некви си там анонимни негови служители. Нали?...
Ще си кажете: "Е, чак пък!" Или: "Господ си има всичко, ...