siriusblek (Сириус Блек)
24 113
1.06.2011 г., 22:43 ч.

Как ли да го нарека?! 

  Проза » Писма
1098 0 6
1 мин за четене

… и тя си замина, оставяйки ме отново сам, в недоумение. Такава е тя, в един момент изглежда ядосана на света, в следващия миг усмивката ù може да разтопи леда. Неразбираема, една загадка, една илюзия… Понякога, когато ме остави така, се чудя дали е сън, или реалност, дали съществува и дали това, което изпитвам към нея, е истинско. Един въпрос, една голяма въпросителна, това е тя за мен всеки път, когато я видя. Преди исках да бъда с нея, сега не съм сигурен дори в това, просто искам тя да присъства в живота ми, но искам да я държа в обятията си, искам да усетя отново онзи тайнствен и прекрасен аромат на косата ù, толкова специфична,  почти уникална смес между лавандула и лайка. Копнея за дори една нейна ласка, жадувам за прегръдка и мечтая за целувка… Смея ли да мечтая вече? …  Затворих вратата след нея и сведох поглед към краката си, тя не се обърна дори за миг… През главата ми пробягаха мисли, които ми казваха „ хайде, догони я, кажи ù, че я обичаш” - те идваха направо от разбитото ми сърце, но съзнанието казва да не го правя, да не се излагам отново… казва ми, че всичко вече е загубено, но да го слушам ли, да му вярвам ли?!? Как да забраня на сърцето да не тупти двойно по-бързо, когато тя е наоколо, как да му кажа да не мисли, когато нея я няма, как и с какво да се разсея?!? Объркан се чувствам и сломен, влюбен и още нещо…

 

 

31.05.11 19,57 pm.

© Сириус Блек Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??