Докато пътувах по родните пътища, ми щукна идеята да намина на село, да видя баба и дядо, и без това ми беше на път. Звъннах на шефа:
- Шефче, всичко е наред. Прибирам се, но ще мина да видя баба и дядо на село. Ще се върна след два дни. Пиши ми ги неплатена или както искаш – все ми е тая.
- Бравоооо бе, Петра! Ей тъй, без предупреждение, а? Ееее, цар си на глупостите! Ок – забавлявай се! След два дни да си на работа!
- Ок, биг бос! Голямо мерси да знаеш! Аре, чао!
Дааа, хубавец си беше шефчето. Когато онзи, неопитомения звяр, не беше край него, си беше писенце и спокойно можеше да се играе пачанга на главата му. Не, че прекалявах с това, но пък се възползвах максимално когато мога.
Пристигнах късно следобед на село. Много си обичах бабинка и дедето. Оказа се, че и цялото ми стадо братовчеди и братовчедки са там. Пфу, че съм овца! Забравила съм, че дедето имал имен ден и лудата сюрия роднини се бяха преселили у тях. Ууу, че то и аз имах имен ден значи! Нали бях кръстена на дедо. Той бе ...