Защо и за какво имам тази болка? Така беше сгърчила гърдите ми, притиснала дишането ми до жалки хлипове. Скътан в един ъгъл на най-грозните ми мисли, моят страх пищеше неопределен. Жадно нагъваше от вътрешностите ми, облизваше разкривените си устни и дращеше по сърцето ми.
В тъмна малка стаичка аз бях сам със себе си и навсякъде около мен – мрак, тъма, тишина. Утешавах се кротко с шепот, но образите, които преди ме успокояваха, вече избледнели изтъняваха сред мъглата на ума ми. На уплашения ми ум.
Оставил бях хората да ме определят и изведнъж се опарих на котлона от мненията им. Затишието в ума ми сега ми се отплащаше, бавно поглъщайки ме в отчаяние. Колко е болезнено да имаш очаквания... махни ми ги. Искам ти да ми ги махнеш!
Разбира се, че бих ти ги махнал, бих ги изтрил, бих ги изстъргал до кокал през всичката болка, която ще изпитат. И да крещят, ще ги разкъртя, ще ги изхвърля накрая и ще потънат дълбоко в земята. Ще се изнижат в нищото, откъдето са дошли. Но ти ще трябва да се отп ...