Гледам нов филм от Казахстан. Те напоследък са го ударили на исторически филми. Нали трябва да обединяват народа, все още неизживяващ се единен и делящ се на жузове /джузове/. Тоест – кланове.
Държавата не създава нация – няма, например, белгийска нация, там тя обединява две големи области – Валония и Фландрия, отделно малки региони.
А в Казахстан – пък и в цяла Средна Азия – е по-зле. Кланове, родове, групи, семейства… Сещам се как Баурджан Момиш-ули споменаваше, че бил от рода на конниците /сухи, високи/, а негов приятел – от съдиите /ниски, пълни/. И тогава гоподминах като екзотика. А после научих някои неща и разбрах защо слез 1917 година има Туркестан, малки княжества и области, а сетне е проведено административно деление почти в днешния вид. Но това е тема за друг път.
Но казахите упорито се опитват да създават своята история – чрез филми, книги, „исторически“ изследвания се изкарват наследници на Чингиз хан. Макар да са дошли по тия земи доста след империята му.
А сега – „Томири ...