Нещо я погъделичка и тя се намръщи в съня си. Обърна се, но усети досадното гъделичкане на друго място. Отвори очи и малко объркано се огледа. Денят прозираше през светлите завеси и напираше да влезе през прозореца. На края на леглото седеше Пит и прикрепяше пълна табла.
- Добро утро! – гласът му звучеше бодро.
- Добро утро! – Мел се измъкна малко изпод завивката и се облегна на възглавницата – Какво е това?
- Закуска! – Пит не я попита дали иска кафе, а наля в една кокетна синя чашка (слава Богу, поне чаши имаше в кухнята) и й го подаде.
- Ммм, благодаря! – тя отпи – Откъде намери всичко това? – и тя посочи сандвичите, сладката и кифлите върху таблата.
- От бистрото отсреща!
- Мислех, че те не правят доставки.
- Ами наистина не правят! Аз ходих до там и ги донесох тук. И само неустоимият ми чар ги накара да ми ги приготвят за вкъщи. Обаче... Пит захапа един сандвич.
- Обаче какво?
- Обаче, чарът ми няма да стигне и за обяд, така че ще трябва да напазаруваме и наготвим, ако искаме да я ...