Мел лежеше в леглото си. Сънят отдавна се беше тръгнал от очите й, но тя нямаше воля да се надигне. Пък и защо да бърза – днес е събота. От тази седмица тя няма повече да излиза в събота. Съботата носи изненадващи догонвания, покани за кафе с шефове, предложения за сделки и после хубаво накисване в каши. Не, благодаря, стига толкова! Тя няма да става от леглото. Щеше й се да може да изпразни и главата си, за да не мисли непрекъснато за случващото се през последната седмица. Отначало беше бясна, после притеснена, неуверена... Но всъщност имаше и добра страна... Май я забелязаха, май наистина влезе в екипа...
Вчера, след като предложението на Томас беше прието, Мелани отиде в офиса си, защото имаше много изостанали задачи. През последната седмица беше презаета с документацията по сделката, но се опитваше да не занемарява работата си. И тъй тя седна пред компютъра си и започна да работи, докато в един момент не я стресна гласът на Хенри:
- Мелани, какво правиш?
Тя се стресна, но се обърна ...