Ресторантът беше хубав, през последната седмица ходеше толкова често в хубави ресторанти, че вече не й правеха впечатление. Пък и винаги беше толкова напрегнато в тях – вниманието към дребните неща в поведението на другите, пазенето да не изтървеш неуместна дума, старанието да си на нивото, което очакват от теб... Всичко това правеше ресторанта не място за хранене и почивка, каквото би трябвало да бъде, а един голям офис, в който сервират храна. Тази вечер би могла да се отпусне, нали работата за нея беше свършила... Но никак не се чувстваше спокойна. Мъжът срещу нея я наблюдаваше малко втренчено. Това леко я подразни и не можа да се сдържи:
- Какво ми има? – само преди няколко дни не би посмяла да зададе този въпрос, още по-малко с този малко троснат тон.
- Нищо, прекрасна сте! – усмихна се Томас.
Защо ли така трепна сърцето й? Явно суетността й е по-голяма, отколкото бе смятала. Ако той очакваше да види изписано удоволствие по лицето й след думите си, остана излъган, нищо по лицето й ...