- Не разбирам! Кое те кара да се колебаеш? Нали чакаше подобна възможност? Толкова дълго се подготвяше за нея? Защо сега се колебаеш? – лицето на Пит рядко имаше такъв израз, защото той винаги всичко знаеше и всичко разбираше. А когато се отнасяше до Мел, идваше от края на света, за да я подкрепи или за да й чете морал. Според както се налагаше. Ако някой, който не ги познаваше, ги чуеше сега, би казал, че по-голям брат говори със сестричката си. При друг случай Мел би се позабавлявала с искреното му недоумение, но сега не й беше до това.
- И аз не разбирам! Наистина чаках възможност, исках да ме забележат, да оценят усилията ми, добре свършената ми работа... Исках да получа шанс да използвам капацитета си... Но защо сега? Защо точно сега?
- Какво знамение има дали е преди или сега? Шансът си е шанс! Моментът е дошъл!
Мел въздъхна:
- Май не си слушал внимателно като си говорихме по телефона!
- Слушах, но пак не разбирам! Мел, познавам те от десет години. Мисля си, че съм добър познавач ...