Въпреки че бях тръгнал час по-рано за работа, тапата на „Орлов мост” пак ми изяде поне двадесет минути. После още петнадесет, докато въртях с колата по „Раковска” и околните преки с надежда за джак-пот – място за паркиране! Нямаше! Накрая избутах два полу-празни контейнера направо върху тротоара на „Аксаков” и настаних Опела си на тяхното място. Майната им – тук събираха боклука вечер. И на пешеходците - майната им! Да си намират варианти как да се провират през тях...
Беше девет и десет! Пак закъснях, но нейсе. Вмъкнах се в асансьора като хала и натиснах копчето за четвърти етаж. Пътьом смъкнах якето си и го сгънах под мишница – отигран номер! Сякаш съм говорил с някой колега и затова съм закъснял.
На етажа бе мъртвило. Дълъг коридор в тоталитарна сграда с поредица врати. И всичките – затворени. Колегите от отдела се бяха отдали на кафе и преглед на печата.
Изконна чиновническа традиция сутрин!
Само вратата на началника зееше отворена. Той не бе на „ти” с компютъра и предпочиташе книж ...