Как творчеството помага по време на криза
В ситуационните измерения на обществена заплаха и криза, каквато представлява актуалната коронавирусна пандемия, прогресивно разширяваща обхвата си, от ключово значение за поддържането на балансираното и възможно най-ненарушено психическо функциониране на личността се оказва съвкупността от позитивни и креативни творчески дейности, изкарващи на повърхността нравствената устойчивост на духа, флексибилността на мисълта и способността за трезва оценка на реалността. Според мен в настоящата заплетена ситуация, предизвикаща флуктуации по отношение на нормалното протичане на живота на нацията, творчеството своевременно би изпълнило своята психотерапевтична функция, помагайки на индивида да постигне стабилна хармонична вътрешна среда – въпреки ежечасовите новини, с които медиите го „бомбардират“, и възникналите нови условия, към които е необходимо да се адаптира.
Всичко онова, което създаваме с целенасочено поведение, разкрасявайки облика на подложеното ни на спонтанна промяна битие, задвижва необятния механизъм на благоприятното вдъхновение. Усамотението в пределите на дома би дало на определени личности крила за полет в света на поетичните фантазии, би припомнило на други, че „да нарисуваш човек и да нарисуваш риза в никакъв случай не е едно и също нещо“[1], би отстранило бремето, налагано сякаш от хода на времето – и точно тогава, на границата между „защото копнея“ и „защото трябва“, всеки човек, устремил се нанякъде, би открил по дългия и прашен път жадуваната промяна у собствения си Аз, която от бурите ражда покой, а от покоя – тиха мъдрост. Погледнато психологически, резидуалният (остатъчният) продукт от опияняващото сетивата себеизразяване чрез създаване резултира в холистично преживян ценен душевен катарзис от страна на твореца и вяра, че всеки тъмен облак на небето е само кал върху обувката на слънчев лъч.
[1] Цитат от датския издател Юси Адлер-Улсен.
© Димитър Драганов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Точно така е. Творчеството нашето "няма ме" място, от нас зависи какво ще е то. Не начин да замъгляваме действителността, а вярата, че животът продължава, късче красота, мъничко бягство, плаха усмивка - слънчева и храбра. Същото важи за картините, фотографиите и т. н. Душите ни са свободни. Нека летят!
-
Творчеството при творческите личности - самовглъбяване не само в творчеството, а и в каквато и да е дейност (и работохолизмът е болест) водят до депресии, оттам паранои, и както историята е доказала, такива големи творци са прибягвали до самоубийство. Затварянето в една рамка е антирешение. Физическа дейност, забавления и хоби - всичко, за което човек се сети и може да осъществи в тази рамка, е добре да го прави! Не всички творят, но могат да се отдават на четене, филми, игри и др. и да разнообразяват дните си.
Поздравления за труда! -
Хубаво като идея, но ако и бе поднесено с по-подходящи думи. Просто звучи, като научна статия в журнал за специалисти.
Лично мнение.
Поздравявам те.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
