В ситуационните измерения на обществена заплаха и криза, каквато представлява актуалната коронавирусна пандемия, прогресивно разширяваща обхвата си, от ключово значение за поддържането на балансираното и възможно най-ненарушено психическо функциониране на личността се оказва съвкупността от позитивни и креативни творчески дейности, изкарващи на повърхността нравствената устойчивост на духа, флексибилността на мисълта и способността за трезва оценка на реалността. Според мен в настоящата заплетена ситуация, предизвикаща флуктуации по отношение на нормалното протичане на живота на нацията, творчеството своевременно би изпълнило своята психотерапевтична функция, помагайки на индивида да постигне стабилна хармонична вътрешна среда – въпреки ежечасовите новини, с които медиите го „бомбардират“, и възникналите нови условия, към които е необходимо да се адаптира.
Всичко онова, което създаваме с целенасочено поведение, разкрасявайки облика на подложеното ни на спонтанна промяна битие, задвижва необятния механизъм на благоприятното вдъхновение. Усамотението в пределите на дома би дало на определени личности крила за полет в света на поетичните фантазии, би припомнило на други, че „да нарисуваш човек и да нарисуваш риза в никакъв случай не е едно и също нещо“[1], би отстранило бремето, налагано сякаш от хода на времето – и точно тогава, на границата между „защото копнея“ и „защото трябва“, всеки човек, устремил се нанякъде, би открил по дългия и прашен път жадуваната промяна у собствения си Аз, която от бурите ражда покой, а от покоя – тиха мъдрост. Погледнато психологически, резидуалният (остатъчният) продукт от опияняващото сетивата себеизразяване чрез създаване резултира в холистично преживян ценен душевен катарзис от страна на твореца и вяра, че всеки тъмен облак на небето е само кал върху обувката на слънчев лъч.
[1] Цитат от датския издател Юси Адлер-Улсен.
© Димитър Драганов Всички права запазени