- Ако искаш да узнаеш "Що е Любов," премини през Ада, хвърли се в тихия океан на скръбта, пречисти очите си със сълзи, опознай себе си, за да опознаеш другите.

И тогава прегърни нежността и силата на Любовта. Тя е тази, която гради нови светове, преминава през хиляди прегради, за да победи недоверието и да възтържествува в името на Доброто.

- Какво е според теб Доброто? - питам аз.

- То е истината, да даваш Любов на другите. Да им подадеш приятелска ръка, за да им помогнеш в тежкото за тях бреме. Да им премахнеш болката, страданието и скръбта. Да ги утешиш, когато им е най-тежко. Да ги нахраниш, когато са гладни. Да ги подслониш, когато имат нужда от това. Прави Добро, за да намериш Добро! Дай, за да ти бъде дадено!

- Каква красота излъчват тези думи! Какво сияние от Любов, което се разпръсква по цялата Вселена! Какво щастие е да направиш Добро на някого! Сърцето ти се изпълва с необяснимо чувство на радост от нещо, което и ти самият не можеш да разбереш. То те кара да летиш и пееш, защото чувството е непознато досега. И усмивка на удовлетвореност се появява на устните ти. Ти си направил добро на ближния си, а той ще прояви доверие и уважение към теб. На Доброто ще ти отговори с благодарност, защото ти го спаси от най- лошото. Научи го да обича, докато досега не е познавал това чувство. Защото Доброто е Обич и Любов. Взаимоуважение и приятно чувство на удовлетвореност от себе си.

   За Доброто Аристотел казва: "То е пълно преминаване на силата в действие."