Какво е Нежността?
Снощи бяхме на ресторант - с най-големите ми приятели и с децата.
През деня бяха оперирали големият им син.
Те - изтощени, ние - гледахме да разсеем напрежението.
Тиха музика, разкошно меню, перфектно обслужване.
Може би, бъдещите ми снаха и зет...
Засвириха хоро.
Децата ми...- музиката и ритъма в кръвта си носят.
Повече от половин век е минал, откакто е млъкнала гайдата на дядо ми, разстреляна от подпийнал подпоручик с отрязана партизанска глава в ръка,
но ручилото и още бучи във вените...
Капанското и в жена ми заигра.
Станаха.
Мене - краката ми парализирани, ръката ми оловна - чаша не вдига!
Само очите ми се пълнеха...
После блуз.
Играеше Младостта.
Влюбено.
Нежно.
А какво е Нежността?
За мен тя е тих морски залив.
Безкрайно поле.
Хоризонтът, където се целуват Земята и Небето.
Първото кокиче.
Синята горска теменужка.
Момината сълза.
Ароматът на роза.
Пухкавата опашка на котката.
Брезата.
Детски устенца върху майчина гръд.
Бисерчето от раковинката.
Плюшеното мече до възглавницата.
Стапящата се снежинка.
Пухчета на тополата.
Разлюляната ракита от топъл ветрец.
Нечий добър поглед.
Сватбеният ритуал.
Докосването на ръце.
Гласът на приятел.
Копринената нишка.
Букетче полски цветя.
Целувката на любимата.
Биенето на две сърца.
Аз и Ти.
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви!
-
нежността е всичко това
-
Поздравления и благодаря за прекрасния бокал нежност !
-
Здрасти Нел!
-
какво е нежността... - докосване...
Поздрав
-
Не зная, Павли, коя е правилната графика и изобщо има ли правила - така ми дойде, така го писах. Благодаря ти!
-
Нежността целия те изпълва, Зем! Удивляваш ме непрекъснато, че мъж може да пише по този начин!
Може би обаче в началото не е нужно всяко изречение да е на нов ред? -
Лиске, не съм хванал калейдоскопа на всичкото нежно. Да, огънче казах, ще ми се да те послушам очи в очи пак ли така ще хортуваш.
Еми, не е стих. Може да съм много ретро ама няма ли рима не е стих,колкото и да ми разправят че върха на поезията е белият стих аз не съм от бялото братство. Има си други йоги за това...
Чест е за мене Светле!
Караман - име на вярно куче пазач...Пази Обичта!
Стойне, колко още ще стоим?! Уморих се.
Диваче си ти, ама истинско! Що ревеш сега?! Бая хора съм разревавал - вярно е ! Е, дано някога ми простят!
Миме, недей! Като чуя някой да ми рече че с тихи стъпки по душата ми върви и настръхвам - белег ми е - много дълбок!Знаеш че си те обичам, ама недей!
Ира, толкова пъти съм искал да имам очите ти - тогава нямаше да пиша!
Много съм ви признателен!!!
Зем.
Гале, навремето рецитирах с часове - сега не мога, всичко дето съм писал е преживелица, ама мине ли мигът - не струва.Не знам дали някога въобще нещо ще остане , а и не ща да остава, щото е болка, болка ама с голямо Б за щяло и нещяло...Благодаря ти! Зем. -
Божествено! Не искам да го наричам "четиво", защото четенето е само техника на възприемане. Божествено е!!! Благодаря ти, че видях живота отново!
-
Тя е...в нас Зем В нас!!!
-
...!
Тихо стъпвам тук...
Зем* -
И две сълзи в очите се родиха...
Разплака ме Зем, толкова нежно... -
Да, плачат!...Огънче ли каза,Зем!
-
Поезия в прозата!
Харесах! -
Поздрав за нежността!
-
Е, Приятелю, това е Откровението на музиката и на словото- мигът в който лечебната сила на кръвта ти връща угасналата сила на "светлия взор". А Погледът- онзи, белият, пътува във Времената...
Сърдечни поздрави! Много ми хареса! Спирам да бъбря... -
Да,Зем ......това е нежността!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
