Аз мисля, че когато децата по света облекат пижамките си и заспят в топлите легла, дърветата започват да говорят на човешки език. Най-малките дръвчета казват:
- Какво ли правят децата сега?
Старите дървета отговарят:
- Те спят и сънуват сънища.
- Какво е сън? Ние не знаем. Ние не спим – говорят дръвченцата.
- Това са мислите на децата. Когато те спят, мислите им се наричат сънища,
- Защо ние не можем да сънуваме и да играем? Защо ние не вървим? Защо нямаме крака? Защо ние не ядем бонбони и шоколад? Защо ние не пием портокалов сок? Защо ние не се въртим на въртелешки? Защо децата се катерят по нас, а не ние по тях? – не спират да питат дръвчетата.
- Защото много бърборите - казват старите дървета и си запушват ушите.