Глава единадесета – за оптимистичната телевизия

Та сънувах си аз онова говедо /истинско, бе – не говоря за политика!/, а после отведнъж се сетих, че ми се пие вода. Пък то като пийнеш вода – и ти се отспива. Пуснах си телевизора, викам си – те това ще ме приспи. И се оказва, че съм хванал баш кашпировизираното политпредаване „Лека нощ, електорат!”.

-  Добър вечер, драги зрители! 

Най-напред - отново преливат от признателност към властта нашите зрители. Както ни пише А. Б. В. от Горни кални дол: „Аз живеех трудно досега, измъчван от проблеми и тежки мисли. Сега всяка вечер щастливо гледам в телевизора, изпаднал в тежка нирвана.”

А това е благодарността на Г. Д. Е. от Долни мътни вир: „Години наред трудно заспивах, но сега не желая да се будя. Къде е тайната? След вашето предаване вечер, полагам глава върху поредната правителствена програма и розови сънища ме обземат здраво и сигурно.” Успех в живота на тях, щастие и за вас, останалите зрители!

А сега се отпуснете... Още... Още... Затворете очи... Скръстете ръце... Не говорете... Не мислете... Тридесет, двадесет и девет, двадесет и осем... Ние знаем, ние можем, времето е наше... Двадесет и седем, двадесет и шест, двадесет и пет... Това е най-доброто правителство, кабинет на  трудолюбиви, умеещи всичко хора, отново строящи щастливото бъдеще министри... Двадесет и четири, двадесет и три, двадесет и две... Европа е пред нас, Европа е с нас, Европа  е за нас... И за вас... евентуално.. Двадесет и едно, двадесет, деветнадесет... Говорите за НАТО, мечтаете за НАТО, служите на НАТО... Осемнадесет, седемнадесет, шестнадесет... Отваряме границите, пускаме самолетите, помагаме на всякакви демократизиращи се наши братя - и на орачите, и на работниците, и на гробарите... Петнадесет, четиринадесет, тринадесет... Мирът идва след войната, братската дружба след боя, умът на българина - късно... Дванадесет, единадесет, десет... Приватизацията върви, инвеститорите се тълпят у нас, долари и евро се изсипват в икономиката ни... Девет, осем, седем.... Престъпността е обуздана, бандитите ни ги носят в чували, улиците ще напълним с полиция и войска, всичко е спокойно, спокойно, спокойно... Шест, пет, четири... Заплатите растат, цените падат, благосъстоянието на народа хвърчи... Три, две, едно... Една коалиция, една държава, един вожд... Нула, две нули, три нули... Падат, падат, падат... Балонът  се надува, надува, надува... Пардон, това е друга игра... Спете, спете, спете... И сънувайте... Без проблеми, без терзания, без мисли... Животът стана като щастлив сън - важното е да си затваряте очите, без да ви мигне окото...