Глава петнадесета – за проблемите

Доктор Лулчо Карахаджилулчев неспокойно допушваше първата си за деня цигара. Явно и днес в модерния му кабинет по ранна псоходиагностика няма да се тълпи навалица от загрижени за душевната си наклонена плоскост хора. Всъщност той вече свикваше с тишината. Оставаше да приучи и стомаха си да мълчи...

На вратата се почука. Влезе млад, закръглен вече, модерно облечен мъж. Той вежливо поздрави, учтиво размени няколко думи  за времето, а после уморено отрони:

- Докторе, аз  съм милиардер ...

Доктор Лулчо прие това признание спокойно – по време на учебната практика из специализираните  заведения бе срещал и по-тежки случаи.

- Докторе, вчера купих под тезгяха два завода, три фабрики, четири хотела край морето, пет летовища в планината, шест язовира, даже не помня къде бяха...

Доктор Карахаджилулчев кимна – и той като студент си беше подавал карти с партньори под масата, а после делил печалбата. Е, играеха на стотинки, но принципът...

- Докторе, имам добра жена, две деца – учат в колеж, в Англия ги пратих. Имам и секретарка, издържам и две любовници...

Доктор Лулчо приведе глава – той имаше само жена, при това без съпътстващи я добродетелни епитети.

- Докторе, през зимата наемаме яхта и заминаваме за Карибите, а оттам – за вилата ни в Маями ...

Доктор Лулчо погледна под бюрото към зачервената си от затваряне на консерви ръка – и той се беше подготвил за зимата.

- Докторе, с профсъюзите в предприятията ми нямам проблеми, защото и тях ги няма. На работниците отпускам каквото реша и когато реша, заплати давам редовно, нормите се изпълняват, фирмите ми са печеливши...

Доктор Лулчо се сети за оня заем, дето трябваше да връща на другия ден на братовчеда, за парите, дето ги взе от сестра си, за кръглата сума, която от две години очакваше комшията му...

 - Ех, докторе, докторе ... Кажи ми – какъв ми е проблемът, а?

Все още - https://genekinfoblog.wordpress.com/