Глава шестнадесета – за вярата
Дааа, все още вярваме, че някой някога ще разбере нещо си. Че и сетне ще се засили да оправя стореното. Вярата, вярата крепи всичко! От ”Шъ съ оженим, ма!” до „Светло бъдеще под моя власт”.
Вярват ли, вярват хората. Кой в каквото му падне. Един в НЛО, други - в партиите си, трети - (с извинение) в управляващите. Някои дори вярват в чудесата на пазарната икономика. Не, че не се оправят нещата. Оправят се. И един поглед в магазина стига, за да се направи верния извод. Кога преди сме виждали такива пълни с всевъзможни стоки рафтове? А сега виждаме…
Е, не купуваме, че пари трябват. А те не стигат за всички и за всичко. Дори министърът на остатъчните финанси го призна. Затова и препоръча да затягаме колана. Само не уточни къде - на врата ли, що? Защото пари няма, а от тях зависи всичко днес. Повече власт - повече пари, повече пари - повече обръчи, повече обръчи – повече власт. Власт прим, демек.
Затова вече големите празнични честитки са с модернизиран текст: ...