Глава двадесета – и тръгна словото
Таман стана дядото, и на екрана се появи Той… Знаете КОЙ…
С поредното слово към нас – немитите наивни деца на демокрацията Му:
- Ами засрамете се най-после… Вижте как живеят другите, поучете се, променете се… Хванали чашите и вилиците, гълтате и лапате, та ушите ви плющят… Какво е това – ракия, сланина… Вредни са, много са вредни! Ей затова ще ви дръннем един данък върху тях – да се научите как се яде и пие вредно нещо… Самоконтрол трябва, самоконтрол… А вие… Нова година… Добре, празник – празник… Но не може ли малко по-скромно така… Пуснали всичките печки, палнали лампи и гирлянди, телевизорите работят, уредби гърмят… Ми ще ми развалите енергийната система… Ама ха! Аз се опитвам да вържа баланса, вие харчите ток… Какво като е празник? По-скромно…Нашироко се научихте да живеете, нашироко… По улиците кола до кола… Какво като са втора употреба? Автомобили са – лукс, небивал досега лукс… Знаете ли колко коли е имало в България преди век? А сега? Нашироко ...