Глава двадесет и девета – за бизнес приказката „Кафене при мъртвата принцеса”
Абе, наприказвахме се едно хуууубаво…А после, обещали си с пенсионерско безгрижие среща в утрешната евентуалност, се разделихме.
Пък в къщи – пак радост. Младите заминали нейде на гости и оставили внучето. Дето вика жената – по акъл с него сме наедно, та като почнахме…Туй играхме, онуй гледахме, гонихме се /бавно, внимателно – щото оная баба Яга от долния етаж това чака, шум да вдигнем/. А после дойде време да спи. И кой, ако не дядо да му разкаже приказката?
Ама аз съм модерен дядо, не Братя Грим – и сестра им по монокини да излезе, не може да ми затвори устата. И не разказвам вехти някакви истории, ами напълно съвременни – та да готвят детето за живота. А не за приказното царство.
Изчаках жената да отиде към кухнята и започнах приказката. Модерната. Бизнес. По законите на пазарната демокрация.
- Имало едно време един цар.Той, естествено, бил вдовец. Жена му умряла поради лошите условия на труд в двореца, та ...