Глава тридесет и четвърта – за мъжката воля и свобода
Обаче, дойде Кольо и ни отърва от политиканстването рано-рано. Бръкна в джоба, извади някакви банкноти и рече, че ще черпи. Имало за какво. Ние се опитахме плахо да възразим. Плахо, защото внимателно крепяхме халбите. А той вдигна своята:
- Е, наздраве! Честит празник! Няма празник ли? Отвори календара…Аха, светица някаква. Какво като е женски празникът? Пари да има - празници ще се намерят. Аи аз си обичам жените. Е, и моята, защо да е изключение? Макар че понякога...
Но аз съм се разбрал с нея веднъж завинаги. Помня, беше бременна с първото дете. Докторът зяпа любопитно скенера и вика, че ще е момиче. Аз пък исках момче. И рекох: " Момиче - развод!". Тя помисли, помисли, пък роди момче.
А за второто беше по-лесно. "Жено, викам й, имаме само две стаи в тая панелка. Де място за момичешка стая?". Тя постъпи разумно и роди момче отново.
А иначе си е истинска жена.Сутрин, ако не вдигне скандал, пропада й денят. Вечер, ако не се помири ...