Глава тридесет и пета – за вълшебните учебници
На обяд, разбира се, се разделяме. Прекалено скъпо излиза храненето навън – и от икономическа гледна точка, и поради психиатрични причини ха не си се прибрал овреме. Та си хапвам хубавичката в къщи, дремвам геройски за десет минути, зяпам някакви не знам какво си по телевизора, както вика внучето, изчаквайки да падне жегата. А после сядам за малко на любимата скамейка в двора на полупразната гимназия. Там пък някакво съвещание провеждат. Поне така си мисля. Но после усещам, че съм попаднал баш в разгара на рекламна кампания. Учебници предлагали, да ви кажа. Съвещание с учители било. И хвалят стоката си:
- Това е нашият учебник! То не е учебник като учебник, а бисер. Небетшекер! Наслада за душата, радост за окото, щастие за разума...
- А ето го нашия! Той кара глухите да виждат, слепите да ходят, сакатите да гледат...
- Нашият учебник пък е пропит с витамини, които подхранват кожата на лицето и ръцете!
- Ние пък държахме нашият девет дни в ...