Глава четиридесет и първа – за привличането
Та като рекох за глада и нещо ме престърга отвътре. И тръгнах към дома. Обаче, трудно се влиза. Отпред, на пейката, се разположил целият ККП. Демек – квартален клюкарски пункт. И не пускат овек да мине току-така. Ако е непознат – тоя пък какъв е, що е, какво дири тука. Ако е от нашия вход….Там разпитът е по-подробен. И няма как да ги заобиколи човек ц- водът един и те на стратегическото място.
И тъкмо ме награбиха – бе, къде по тия жеги, ами жена ми къде е, кога ще правим корнишоните, насреща се задава Гальо. Синчето на Митеви от третия етаж.
Ама води и някакво момиче. И то какво момиче: цялото блести и звъни. На ушите - два патрондаша обеци, на носа баш - още три, че и пъпа си лъснала, а на него обеца святка.
Влезнаха значи, пък след малко Пешката се върна, та отиде на кварталното магазинче. А сетне, натоварен с пакетчета и шишета, пак покрай се засили да мине.
Ама тук се събират гърмени свраки, та лесно не го пуснаха.
- Бре, Гальо! - вика Пена - Вафите няма ли ги, а?
Ченето малко й хлопаше, искаше да каже „Вашите”.
Той малко се позабля, пък отвърна:
- Ха да не се мъчите, всичко ще ви река. Значи - няма ги нашите, и брата го няма, пък ние ще пийнем, ще хапнем, а сетне на купон ще ходим. И нищо лошо няма да вършим, ако още помните какво беше то...
Кака Пена малко се впрегна, ама поддържа огъня:
- Ами, Пешо, как може да те привлича такова момиче, ами е то е цялото във вторични суровини бе, леля! Циганите ще я откраднат с толкова желязо…
Пък той се хили, поразеникът му, и вика:
- Тя не ме привлича, лелче, аз я привличам. С магнита!
© Георги Коновски Всички права запазени