Глава петдесет и шеста
За живота-приказка
Седим си с Митето комшията в парка, каним се да тръгваме, но пак важни проблеми пазарни обсъждаме. Идва при нас Илийчо от долния етаж – и той пазарувал, и той с почти празна чанта и вакуумизиран портфейл се завръща.
- Какви цени, какво нещо… Ужас – казва той запъхтян.
- Така е – викам аз – И аз бях на пазара, но аз си имам тактика и стратегия, та по-евтиничко ми излиза. Оглеждам, пък кимам на продавача: „Момче, загърни два картофа за супата” и той увива. „И едно морковче за вкус”, той загъва. „Хайде и една ябълка, че внучето има рожден ден!”, той загъва. „Ориз да ти се намира?”. Той шашардисан пита: „Ама колко зърна искаш?”. Но нищо, аз свикнах, и продавачите ще свикнат…Ново време настъпи. На реалния социализъм му видяха сметката, ама реалният капитализъм ще ни довърши.
А Митето философски обобщава:
- Приказка е сега животът, приказка. Обаче, ние се оказахме героите, дето били на пиршеството, но по мустаците текло, а в устата не влязло…
Глава п ...