НЕДЕЛЯ, 18 ОКТОМВРИ, 2009 г.,17:05, Букурещ, Очидентули 18, стая 37
- Днес се разходихме в дъжда.
- Колко платонично.
- Беше прекрасно. Херастрау е невероятен през есента.
- О, Жулиета, къде е твоят Ромео сега ?
- Престани, знаеш, че романтиката не ми е чужда. Не можеш ли поне веднъж да си щастлива за мен.
- За Бога, та той е сгоден! Колко дълго ще трае щастието ти? Нека се обзаложим, аз казвам: час, най-много два, докато отново провесиш нос и започнеш да хленчиш, че не ти обръща внимание, и че тя ще пренощува при него, и че той би трябвало да е при теб, а не при нея, защото не я обича, и защото нямат нищо общо, и че ти си Другата половина, и - о, Боже! - мога ли да запомня всички неща, които ми говориш.
- Звучиш, сякаш ти е досадно да общуваш с мен.
- Досадно ми е да те гледам как се самозалъгваш.
- Не се самозалъгвам. Знам каква е ситуацията. Знам, че това ще спре, независимо дали за мен или нея.
- Аз бих могла да ти кажа от този момент какъв ще е краят. И не си давай надежди, че ще ...