Лееха се думите на кмета. Оскукваха се около мустака му. Весело намигаха през капките мастика. Симпатяга беше. Снажен, гласът му гръмогласен. Излъчваше неубоздано веселие, а Майстора се чудеше луд ли е или в дълбаене на камъка и търсене на формата на....
и той се чудеше на какво е пропуснал да забележи колко ненормално и красиво място е света.
-Вярвай ми, братче Майсторе, нашето село е богато щото е щастливо и е щастливо щото е богато, а наздраве. Та да ти обясня, за какво става дума. Направи му нещо грозно. Правилно си чул...Толкоз ти е хонорара, само направи грозното камено нещо...
-Ами колко му е?
-Да, нищо работа. Всички всяка година го правят за един предиобед, я два и остават до края на седмицата тук, за да се позабавляват, защото няма по-щастливо място от нашето село. Всички искат да дойдат повторно, но такъв ни си е обичая. Майстор има право само веднъж да направи своето грозно нещо. Ето ти камъка, ти си имаш своите там длета, скалпели, тербушони, ти си знаеш какво, но от този ...