Камъни
Ние сме камъни. По нас се разхождат различни хора. Сега е пусто. Идва момиче. Върви бавно и спокойно. Сякаш за нищо не мисли. Почива си. Вглъбява се. Докъде ли ще стигне? Когато се уплаши, ще спре. Всички така правят. Е, има и луди, които продължават. Точно това ни трябва. Малко дух. Ние сме стари. Много стари. Искаме да я чуем. Да чуем новото. И да пофантазираме. Дори да помогнем. Така си мислим.
А стъпките си вървят. На равни интервали, с умерена тежест…
Ние само стоим и чувстваме.