Двамата мъже седяха на последната маса в ъгъла, където мракът не позволяваше да се видят лицата им. Въздухът беше задимен от пушека на цигари и една от фигурите, която беше забулена в черно наметало, често избухваше в остра кашлица. Въпреки че лицето му беше почти скрито от качулката, можеше да се разбере, че е млад мъж на не повече от 20 години. Той беше слабичък и среден на ръст.
Събеседникът му беше възрастен циганин с кривогледи очи и нос, гърбав като клюн на граблива птица. По средата на брадата му имаше голяма трапчинка. Като слушаше, той имаше навика да навива края на дебелите си мустаци.
Циганинът беше загърнат в дълъг, червен плащ, който прикриваше затъкнатите в пояса пистолети и кривия ловджийски нож. Беше война и всеки ходеше с оръжие. Не знаеш къде можеш да замръкнеш. А в чуждо село без тояга не ходи - казваше пословицата... - ... ако някой чуе за какво говорим, ще ни разстрелят като кучета! - прошепна циганинът.
- В тези смутни времена е нужно малко, за да те изправят до с ...