Това е краят на тази глава. Ще има и още!
„Какво стана?” – помисли си Лиза и бавно отвори очи. Усещаше топли струйки кръв да се стичат по лицето и врата ù. В бедрото ù беше забито стъкло и кръвта напояваше панталона ù. Едва си поемаше въздух, ребрата я боляха ужасно, там, където коланът я притискаше. Погледът ù беше размазан и ù се гадеше от всяко движение, но се огледа бавно. Сестра ù лежеше неподвижно по гръб на пода на колата, виждаше отпуснатата глава на баща си, но майка ù я нямаше.
„Трябва да повикам помощ”, помисли си момичето и с предпазливо движение откопча колана.
- Аах! – изпъшка тя, когато неволно помръдна крака си. Трябваше да извади стъклото. Реши да го направи бързо, стисна зъби и с приглушен писък издърпа парчето. Кръвта започна да изтича още по-бързо и тя притисна с ръка раната.
Тогава усети мириса на изгоряло. От колата, която ги беше блъснала, излизаха пламъци, а навсякъде имаше разлян бензин. Всичко щеше да се запали. Нещо просветна до главата на сестра ù и привлече ...