Пролетният дъжд се сипеше неуморно в безкрайна, тупкаща песен. Обливаше всяко достъпно кътче и най-вече скромната, импровизирана градинка, сгушена пред входа на 14-етажен блок. В занемарената обител на растенията се мъдреше малко, люляково дърво. То се опитваше да приглася на пеещите дъждовни капки, но песентта спираше твърде често и бе много неритмична, което правеше хора с тях невъзможен.
Някаква тинейджърка стоеше на входа и пушеше цигара. Тя гледаше дървото и се наслаждаваше на прекрасния аромат. Изхвърли невъзпитано недопушената си цигара в градинката и влезе в 14-етажния блок.
- Направи ли каквото ти казах? - попита строгата майка, която приличаше още на дете.
- Не, не успях днес, утре. - отговори тинейджърката, която пушеше пред входа.
- Пак си пушила, вониш ужасно!
- Не съм, така ти се струва.
- За нищо не ставаш, ти си само бреме, което ми обърка живота. - сърдитата майка затръшна вратата на стаята си.
Тинейджърката се повъртя, после си пусна музика на слушалки, която според б ...