Точно като на първа среща бяхме месеци като непознати...
Но аз те обичах лудо...
Ти не го разбра...
Точно като пронизващ нож беше болката в сърцето...
Ти съсипа години от моя живот...
Ти съсипа детското в мен...
Ти накара ме да осъзная що е любовта...
Обичах те с цялото си сърце...
Ти съзря това, но чак след година от нашата раздяла...
Късно е вече...
нищо няма значение...

Дори това, че ти обичаш ме още...
няма значение...
Имаме два различни пътя в живота...
Ти пое в грешната посока преди година...
Искаш да върнеш дните...
Дните, които бяха изпълнени в тъга и сълзи...
Не можеш да ги върнеш ти...
Да не беше поел напред...
А да беше застанал до мен и да вървим заедно по пътя...