Китчето Холи живеело в далечния син океан. Плувало нашир и длъж и опознавало големия свят. Много често по голямото и гладко гръбче на китчето кацали уморени чайки. Те му разказвали истории, видени по бреговете на океана, а Холи слушал и мечтаел да види чудесата на сушата.
-Кое е най- хубавото нещо, което сте виждали на брега? - питало китчето Холи. -О, там има безброй чудеса. Например срещат се създания без опашки. Живеят в гнезда наречени къщи и не летят.
-И какво още има на брега?
-Гори. -Какво е гора?
-Гората си е гора.
-Опишете ми я, моля ви…
-Дървета. Много дървета…както стадо риби, но неподвижно.
-И е красиво?
-Да. Красиво, като зелено море е.
-Ех, колко е хубаво да летиш.
Тайничко Холи започнал да си мечтае да полети. Искал да види двуногите и горите, и гнездата им… Ужасно е трудно да се родиш китче, а да искаш да полетиш. Представете си само кит с крилца!
Един ден на гръбчето на китчето Холи кацнала пеперуда.
–Ти откъде идваш? – попитало то.
-От царството на пеперудите. Наричат ме Беля и летя сама по света.
Усмихнало се китчето Холи.
-Защо те наричат Беля?
-Защото все се забърквам в странни истории, а и мога да правя вълшебства, но все нещо развалям вместо да помогна.
Зарадвало се китчето, че на гръбчето му е кацнала пеперудка магьосник.
-Изпълняваш ли желания?
-Разбира се, но не отговарям за последствията.
-Направи така, че да полетя. Моля те, моля те… примолил се Холи.
Пеперудката размахала крилцата си и от тях се поръсил сребърен прашец, който заблещукал като малки сребърни звездички по гръбчето на Холи. Чудо! Китчето усетило, че вече не е същото. Полетяло във висините.
-Вижте, летящ кит- извикало едно момиченце долу от земята.
Никой не му обърнал внимание. Възрастните не забелязват такива чудни неща, а китчето летяло над земята и гледало прехласнато красотите и.
“Забравих да попитам кога ще се развали магията” - си помислило то, но не прекъснало полета си. Видяло чудните зелени гори, които шептяли, като вълните на море. Видяло гнездата на двуногите и усетило, че му е мъчно за дома. После се обърнало и полетяло към океана. Кацнало във водата и крилцата му изчезнали, точно както се появили внезапно и вълшебно.
-Беля, тук ли си? попитал Холи.
Бялата пеперудка- вълшебница долетяла.
-Тук съм. Случи ли се нещо непоправимо? попитала тя.
-Нищо непоправимо. Видях свят благодарение на теб, но разбрах, че няма по- хубаво от родния дом. Благодаря ти, мила пеперудке.
После Холи се гмурнал в дълбините на своя син дом, а сърцето му било пълно със щастие. Пеперудката отлетяла към градините с цветя, където нейните посестрими летели и се радвали на пъстрия свят, за да им разкаже за чудното китче и мечтата му да полети. Холи останал единственото китче в историята на океана, на което му порастнали криле и имал възможността да се потопи в чудния свят на сушата.