4 мин за четене
КИВОТЪТ
Това можеше да значи само едно! Куетенако впери поглед в затихващото синкаво сияние, а сърцето му заби учестено. Боговете се бяха върнали! Младият мъж захвърли калния плетен кош, подпря несръчно греблото на близкото дърво и се спусна по пътеката. В далечината пред него се издигаше каменната планина, а множеството бързо изпълваше пространството пред нея. „Дали жреците са готови?”, зачуди се Куетенако и си спомни първите пъти, когато боговете посетиха неговата долина. Облечени в течно сребро, носещи се по въздуха като птици. Появяваха се рядко и безмълвно наблюдаваха селото. После започнаха да строят. Огромни каменни късове, безшумно струпвани един върху друг, изграждайки път към небето и слънцето. Стъпала, по-високи от всичко, сътворявано от неговите събратя. Никой от тях не знаеше за какво служат скалните хълмове. Жреците извиваха тела на върховете им и молеха боговете за тяхната благосклонност. Бе пролята много кръв, но отговор не последва. След това спряха да идват. Две лета ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация